А) Цветнатa металургия, като и черната, – една от старите отрасли на промишленостите, възникнала още в епохата на промишления преврат. Днес световното производство е около 40 млн. т. различни видове цветни метали.

Цветната металургия, като отрасъл, има сложна вътрешна структура. Включва в себе си добив и обогатяване на рудата на цветните метали (получаване на концентрат, черен и рафиниран продукт), производство на различни сплави, а така също прокат от цветни метали и преработка на вторична суровина.

Б) Разполагането на предприятията от цветната металургия в много зависи от особеностите на суровинната база. Затова, например, в разполагането на алуминиевите заводи обичайно преобладава транспортната и енергетическа ориентация, а разполагането на предприятията по леене на тежки цветни метали почти винаги има суровинна ориентация.

В) Добива на руда на цветни метали е съсредоточена в развиващите се страни, защото там се намира голяма част от световните запаси на тзи руда. По потребление на цветни метали лидери са развитите страни.

Леенето на черна мед е съсредоточено в САЩ, Чили, Япония, Замбия, Демократична Република Конго (Заир), Канад; производството на рафинирана мед — в САЩ, страните от ОНД, Япония, Чили, Канада, Белгия. Добива на боксити (суровина за алуминиевата промишленост) съсредоточена в Австралия, Гвинея, на Ямайка, в Русия и Бразилия.

80-е г на миналия век. по добив на руди от цветните метали бившия СССР е заемал едно от първите места в света. През последните години в цветната металургия на Русия настъпва спад в производството.

В добива на руда, содържаща олово, на водещите места в света се намира Русия, Австралия, САЩ, Канада, Перу, Мексико. В производството на олово доминират развитите страни: САЩ, западноевропейските страни, Русия.

Като цяло може да се отделят следните основни черти на цветната металургия в икономически развитите страни: невисока степен на осигуреност с природни суровини; голяма и бързо растяща роля на вторичната суровина; по-пълна, в сравнение с развиващите се страни структура на отраслите, която включва леенето на редки, стратегически важни метали (титан, кобалт, тантал, германий); преобладаващо в структурата на производствения цикъл на средни и висши стадий на производства (лее се висококачествен метал); предприятията се разполагат с цел удобство при доставянето на суровините и близостта до източници на евтина електроенергия.

За цветната металургия на развитите страни от Запада най-характерни са: 1)много разгърнатата отраслева структуратра, включваща леенето на разнообразни редки метали; 2) преобладаване в производственния цикъл на висш стадий на металургично преразпределяне; 3) все по- широко използване на вторична суровина; 4) ориентация в разполагането на предприятията преимущественно на транспортен, енергетичен и особено на потребителски фактор. А за цветната металургия на развиващите се страни може да се считат за най- типични: 1) голямата ресурсна осигуреност; 2) Ниска степен на металургично преразпределение; 3) сравнително ниско използване на вторична суровина; 4) преобладаване на суровинна и енергосуровинна ориентация в разполагането на отделните обекти.

Алуминиевата промишленост се счита за най- голям подотрасъл на цветната металургия. По производство на алуминий се откроява САЩ, страните от ОНД, Канада, Перу, Мексико.

Още през първата половина на XX в. почти цялото леене на първичен алумин е била съсредоточена в страните от Западна Европа и в САЩ, но след това се съкращава и днес е около 2/5. Останалото се извършва в Азия, страните от  ОНД, Латинска Америка, Австралия и Африка.  (виж таблицата)

 

Страна	Производство млн. т	Производство млн. т	Страна
Китай	8,7	1,5	Бразилия
Русия	3,7	1,4	Норвегия
Канада	3	1	Индия
САЩ	2,3	0,9	ЮАР
Австралия	1,9	0,8	Бахрейн

 

Показателно е, че в състава на втората десятка страни по производство на първичен алуминий, заедно с Франция, Германия, Великобритания, Нидерландия, вече влизат и Венецуела и ОАЕ.

Основна част  от производения в Канада, Австралия, развиващите се страни първичен алуминий е предназначан за експорт в САЩ, Западна Европа и Япония. Главни износители на първичен алуминий – Русия, Канада, Австралия, Бразилия, Норвегия, ОАЕ, Гана, Исландия, а вносители – САЩ, Германия, Великобритания, Италия, Нидерландия, Белгия, Япония, Република Корея, о. Тайван.

Географията при производството на вторичен алуминий изглежда съвършено иначе. Докато алуминият от вторична суровина около 50 страни в света, 95 % от общата продукция осигуряват икономически развитите страни, на първо място САЩ, Япония, Германия, Италия и Франция. Те са и главни вносители на алуминиеви отпадъци.

На първо място влизат развиващите се страни, специализирани само на добив и експорт на боксити и не разполагащи даже с първи стадии на преработка. Примери Гайана и Сиерра-Леоне.. Към втората група се относят Австралия, Бразилия, Венецуела, Гана. В третата група влизат страни, на които алуминиевата промишленост независимо от наличието на собствен добив на боксити и собственно производство на глинозем, произвеждат метален алуминий основно или в значителна степен от импортна суровина, от която те силно зависят.

Русия има значителен добив на боксити (и нефелини) и голямо производство на глинозем, но все така далеч не осигурява своите вътрешни потребности, така че и рудата, и полупродукта трябва да внася в доволно широки количества.