Черната металургия е един от най- старите отрасли на промишлеността, включва добив и обогатяване на рудна и нерудна суровина, леене на чугун и стомана, производство на прокат, феросплав и изделия за по-нататъшно обработване. Черната металургия се явява основа на развитието на машиностроенето и строителството, условие за техническото усвояване на всички отрасли на народното стопанство.

Б) Световното производство на железни руди зависи преди всичко от търсенето, което зависи от металургичната промишленост.

Все по-голяма преориентация на черната металургия от икономически развитите страни на далечно превозване на суровините увеличава териториалния разлика между основните райони на добив и потребление на железните руди.

В) Независимо от това че железните руди в наши дни се добиват в 43 страни, примерно 9/10 от световното производстви се падат на 12 страни – Китай, Бразилия, Австралия, Индия, Русия, САЩ, Украйна, Канада, ЮАР, Швеция, Венецуела, Казахстан. Второ, продължилата икономическа криза в черната металургия, от 90-те г на XXв.. намаляват общите размери, така и степента при добива на желязна руда. През последните години фактически се прекрати и без това малкия добив на железни руди във Франция, Великобритания, Германия, Норвегия, Испания, Португалия, Финландия, Австрия. Трето, в САЩ и Канада добива на железни руди повече или по малко се  стабилизира. Четвърто, в останалите регион това ниво продължава да расте, особенно забележимо в Азия, Латинска Америка и Австралия. Съгласно прогнозите, в началото на ХХI в. основен прираст на добив може да се очаква в Австралия, Бразилия, Индия и Венецуела.

С известна доза условност могат да се отделят следните девет добивни региона: 1) САЩ, Канада и Мексико; 2) Латинска Америка; 3) Европа; 4) СНГ; 5) Китай; 6) Северна Африка и Юго-Западна Азия; 7) Африка на юг от Сахара; 8) ЮАР; 9) Австралия. Във всички тези региони са разработени над 8000 находища желязна руда, в това число около 1200 големи (от тях в Северна Америка 330, в Африка– 215, в Латинска Америка– 200, в Западна Европа – 150, в Австралия – 120).

Като изходна суровина за получаване на черни метали се използва желязна руда, а така също метал. В света ежегодно се добиват около 1, 5 млрд т желязна руда, от които над половината се падат на Китай (24, 3%), Бразилия (19, 7%) и Австралия (18, 4%).

В големи количества желязната руда се добива така също в Русия, САЩ, Индия, Канада и други страни. Основни износители на желязна руда се явяват Бразилия, Австралия, Канада, Русия, при това на първите две се падат около 60% от световния експорт.

Най-големи износители на стомана (главно във вид на тръби и прокат) се явяват Япония, Германия, страните от Бенелюкс, Франция, Италия, Великобритания, Южная Корея. Вътре в отрасъла съществува международно разделение на труда, за което свидетелства факта, че много износители на стомана се явяват и големи вносители.

По леене на стомана може да се подразделят на три големи региона. На първо масто тук са страните от ОНД, където след дълъг и стабилен ръст на този отрасъл от бившия СССР през 90-те г. на XX в. стана рязък спад на производството.

В последно време стават големи изменения в разполагането на отделните предприятия на черната металургия по типове и ориентация. Очевидно, е че за комбинатите с пълен цикъл най- изгодна остава ориентацията на териториалното съчетание- басейн с коксуващи въглища и желязна руда.

Но ощ по-глямо разпространение в епохата на НТР е ориентацията на товаропотоци коксуващи въглища и желязна руда.

Увеличават се сухопътните товаропотоци на въглища и руда, благодарение на които възникват много металургични центрове в Русия, страите от Източна Европа. Още повече нарастват морските превози, предопредящи развитието на черната металургия към крайбрежните части на Западна Европа, Япония, САЩ.