Към началото на 90-те г на XXв., когато свършва плановата система на стопанисване, в областта се сформира голям машиностроителен комплекс. В неговия състав работят 47 големи и средни предприятия

Изграденият в началото на реформите профил на машиностроенето в областта не съответства в пълна степен на потребностите нито на самата област, нито даже на Сибир. Продукцията на много предприятия е била ориентирана на съюзния (руски) пазар, и с преобладаващ износ извън Сибир и Далечния Изток.

Така например от областта са се изнасяли над 90% от станкостроителната, кабелна, приборостроителна, радио и електротехническа продукция, а така също на продукция от предприятия на ВПК. За нуждите на Сибир е била ориентирана малка част от водещите заводи.

При влизането в либерализирания пазар машиностроителния комплекс има специфични особености: ниско техническо и технологично ниво на много предприятия, освен някои заводи от ВПК; ориентация на голяма част от продукцията на отраслите (различно оборудване, машини, прибори, кораби, радиоапаратура и др.) на вътрешния пазар. Изключение са големите предприятия от отраслите Иркутския авиационен завод, произвеждащ конкурентоспособна продукция, както на вътрешния, така и на външните пазари и имащ развити връзки в страните от Югоизточна Азия, а така също редица предприятия, способни да произвеждат продукция, намираща място на вътрешния пазар в неговите експортни отрасли (черна и цветна металургия и минна промишленост, и тяхното обслужване); зависимост на предприятията от държавните военни поръчки.

Годините на пазарна либерализация за много предприятия от машиностроителния комплекс на областта започват с падане на производства на  видове продукция, спиране и разрушаване на редица предприятия. Съществено влияние на тяхната работа оказват и по горе споменатите особености, а така също многократно съкращение или пълна ликвидация на военните поръчки, късане на връзки с много предприятия-подизпълнители, особено в бившите съюзни републики.

Пътят към платежоспособния външен пазар за голяма част от предприятия с ниски технически възможности и качество на продукцията се оказва закрит, защото да се пробие с производство на машини или електрооборудване е по- сложно, отколкото например с алуминий или целулоза.

Изиграл е своята роля и фактора месторазположение на заводите на територията на градовете. Значителна част се намират в централните райони на градовете или близо до тях

Спадът на производството на продукция отрасъла достига максимум през 1997 г. Той се съкращава в сравнение с 1990 г. почти 8 пъти, а производството на много видове – десетки пъти или е прекратен въобще.

Загубите на отраслите са огромни. Спират работа радиозавода, станкостроителния, "Радиан" (резистори и кондензатори), "Еталон" (прибори), карданни валове и редица малки предприятия.

В предреформовите години обновяването на фондовете в отраслите се е извършвало с високи темпове. В края на 80-те г. коефициент на обновяване съставлява 8-9%. През 2001-2005 г. коефициента на отпадане се колебае от 6 до 13%. Но независимо от значителното отписване на морално и физически остарели фондове, техния износ се увеличава от 42% през 1991 г. до 54% през 2005 г.

Машиностроителният комплекс е понесъл и големи кадрови загуби. Числеността на заетите в него се съкратили 2,5 пъти.

Но през последните години отрасъла работи, като цяло устойчиво и печелившо. Колебанията на печалба и рентабилност са значителни и са от 125 млн. руб. годишно и 1% до 3563 млн. руб. и 39%. Те са свързани в значителна степен с натовареността на авиозавода.

Да разгледаме как са успели (или неуспели) да се впишат в либералния пазар отделните предприятия от отраслите. В началото на 90-те г. на тях е имало големи планове за производство на високотехнологична, ползваща се с търсене продукция, която по мнението на много ръководители е можела уверено да излезе на пазара.

Голяма част от заводите е трябвало да водят сложна борба за живот, опитвайки се да усвоят нови видове продукция, която е можела да има търсене. На ИЗТМ, проанализирали пазара, конструирали тръбопрокатно оборудване за 10-12 хил. т тръби в година.

Много предприятия разчитат на случайни поръчки и това продължава до сега. ИЗТМ заедно с профилната продукция, поръчките на които се съкратили повече от 10 пъти, усвоил производството на отоплителни батерии и резервни части за селскостопански машини. Но основен процент е профилната продукция. Друго усвоено производство е кулокранове за строителството.

Иркутският релеен завод е успял да съхрани производствените мощности, а така също кадрите за производство на продукция и научно-опитни разработки. Поддържан е от държавните поръчки за производство на профилна продукция за междуконтиненталните ракети "Топол М".

Особено място сред машиностроителните предприятия в областта стои Иркутския авиационен завод, от 2002 г. - НПО "Иркут" след закупуване от корпорация с едноименно име. Основна продукция - универсални изтребители марка "Су", едни от най-добрите в света със своите технически и бойни свойства. Числеността на заетите в завода през 1994 г. в сравнение с 80-те г. се е съкратило почти 3 пъти. Но в последствие продажбите на самолети в страните от Азиатско-Тихоокеанския регион, където пазара е бил усвоен още през съветски времена (Индия, Китай, Виетнам), позволила на завода да подобри финансовото си състояние.

Подем има и при кабелния завод, влязъл успешно в работещия алуминиев холдинг "ИРКАЗ СУ АЛ", които е вложил в него недостатъчно ефективно, но перспективно предприятие значителни инвестиции. И положение му кардинално се увеличило.

В голямо предприятие, не само ремонтиращо, но и произвеждащо нефтохимическо оборудване се е превърнало Ангарския ремонтно-механичен завод след излизането му от състава на Ангарския нефтохимичен комбинат. Неговите продажби за 1997-2006 г. растат 9,5 пъти.

По-лошо е положението на други оцелели големи и средни машиностроителни заводи в областта: Братското отоплително оборудване, Заларинския механичен, Черемховския машиностроителен, корабостроителен, Ангарския електромеханичен заводи. Производството на профилна продукция се е съкратила десетки пъти, и тенденцията за ръст за сега не се наблюдава.

Загубите на машиностроителния комплекс в областта са значителни. Примери за нови предприятия, произвеждащи машиностроителна продукция са малко. Преимуществено това са малки заводи, които се появяват при разрушаването на машиностроителните заводи и цехове, когато се освобождава производствен корпус, оборудване и квалифицирани кадри: работници, инженери, конструктори. От тази ситуация са се възползвали предприемчивите хора, които със своя пример доказват, че може да има високодоходна работа, занимавайки се не само с търговия и банково дело, но и с промишлено производство, даже не такова просто, както машиностроене.

Единствен сред създадените в годите на реформи машиностроителен завод, които може да бъде отнесен по размери към средните - ЗАО "Иркутски машиностроителен завод" ("Ирмаш"). Той е разположен на площадката на бившия завод "Радиан" и Опитния завод на Академията на науките. Има дилърска мрежа, организирана в различни гродове в Русия.

Може да се отбележи, че в машиностроителния комплекс в областта се разделя на три основни групи, предприятия: успешно работещи - авиозавод, УЗГО, кабелен завод, "Ирмаш"; устояващи в сложните пазарни условия и стабилно увеличаващи производство след спад през  първите години от реформата - ИЗТМ, релейния, Свирския акумулаторен, Ангарския ремонтно-механичен завод; многократно съкратилите производство, с незначителни перспективи за изход от кризата - Братски отоплително оборудване, Черемховски машиностроителен, Ангарски електромеханичен, Заларински механичен завод.

Възможностите за развитие на машиностроене, което няма в областта такава ефективна ресурсна база, като енергоемки спелиализиращи отрасли са малки. Само енергоемкия алуминий е ефективен благодарение на евтината електроенергия, целулоза и продукцията от хлорната химия – така също на електроенергията се отдава и мощната суровинна база.

При приемането на решение по избор на район на разполагане на предприятие предприемача-инвеститор отделя сериозно внимание на съпоставянето на капиталните и текущи разходи, свързани с произвежданата продукция, условията при разполагане на производството, което може да предложи на него областта. Капиталното строителство в Иркутска област е по скъпо от другите райони в Сибир, като въобще не става въпрос за Урал и Европейската територия на Русия.

Суровият климат обуславя и по- висока в сравнение с Урал, стойност на живота. Металът се доставя от други места. Отдалечеността от основни потребители на много видове продукция вътре в страната усложнява доставките.

Интересите на предприемачите към развитието на отрасъла могат да бъдат свързани с използването на действащия производствен потенциал или това, което е останало в удовлетворително състояние през годините реформа (реконструкция, перепрофилиране, развитие). От новите предприятия и производства привлекателни за  бизнеса могат да се окажат ориентираните на осигуряване на икономиката и населението в областта и съседните райони в Сибир, в частност произвеждащи оборудване за минната, металургична, химическа промишленост.

Определени надежди на развитие на отраслите в областта могат да бъдат свързани и с предстоящите широкомащтабни усвоения на нефтени и газови находища с цел експорт в страните от АТР и осигуряване на собствена потребност. Компаниите, работещи в областта, разработват планове за развитие на производства на алуминий, целулоза, дървени материали, химическа продукция, електроенергия, усвояване на находища от злато, въглища, желязна руда и др. Те трябва да разгледат възможността от усвояване на нови видове продукция, която може да стимулира появата на нови предприятия.

В работата на много оцелели предприятия голяма роля игра иновационната дейност – разработването на нови конкурентоспособни видове продукция. Корпорацията "Иркут" с нейния мощна научно-конструкторска база непрекъснато усъвършенства своите изтребители "Су". Развиват се и връзките на отрасъла с Академията на Науките. Релейният завод в контакт с института по геохимия на СО РАН е разработил технология за производство на силиций за слънчева енергетика и алтернативни източници на енергия.

Развитието на машиностроенето в областта се спъва от някои особености пазарната действителност. Търговските структури се опитват махнат работниците от производствените корпуси и практически да унищожат някои оцелели предприятия.

Засега успешно се отбива настъплението на Усолския завод за минно оборудване, а на Иркутския завод за тежко машиностроене много години претендира "Фортуна", завладял голяма част от територията. Предприятието е ликвидирало леярския цех, след което то става практически екологично чисто, но "Фортуна" не оставя своите претенции.

Машиностроенето за годините реформа е пострадало не само в Иркутска област. В сравнение с 1990 г. производството на някои видове машиностроителна продукция се съкращават много пъти.

Да се съхрани и да се помогне стабилно да заработят тези предприятия от машиностроенето, които са останали, това е основната задача на Русия. Развалянето на технологичното оборудване (заедно с техническото перевъоръжаване и производство на нейна основа висококачествена продукция), радиоелектроника и много други производства от машиностроенето - удар по националната безопасност на Русия.

Нужна е икономическа политика, направена на стимулиране на едрия капитал за развитието на този отрасъл.

В такива условия придобива актуалност въпроса за държавния сектор на икономиката. В конкурентна среда, при достатъчно свобода на предприятията от държавния сектор, качествен мениджмънт, действително стимулиране на труда държавната форма на собственост, както показва практиката, напълно осигурява ефективност на производство.

Затова са нужни държавни програми по развитие на ключови машиностроителни производства в състава на държавния сектора. Целесъобразно е да се създаде целево общодържавен фонд за развитие, позволяващ да се проведе мащабно техническо превъоръжаване на корпорациите и перспективните предприятия от държавния сектор по единен национален проект за иновационна модернизация.