Колумбия – страна за смели пътешественици. Славата за престъпност, кражби и други престъпления изпреварва славата за забележителностите на страната. Иначе това е красива страна с великолепна растительност. Освен това, тук се провежда добив на изумруди, итглеждат се едни от най-добрите сортове кафе. В Колумбия могат да се видят над 130000 различни растения.
Живописната природа на Колумбии е представена от дълги морски крайбрежия, уникалната природа на Амазония, а така също многочислените следи от древни цивилизации позволяват да се счита за страна с едни от най-добрите туристически райони в Южна Америка.
"Страната на приказните богатства" - така наричали Колумбия испанските завоеватели, стъпили на нейната земя през 1499 година. До завоюването на независимостта през 1819 година много богатства от страната са били безжалостно разграбени, а самобитните цивилизации унищожени.
Северната част на страната граничи с Карибско море и заема обширни равнинни територии между брега на морето и северните краища на Централните и Източни Коордилери. Визитна картичка на региона се считат обширните равнини, често заблатени и орасли с редки гори и древния вулканичен лаколит на планината Сиера-Невада-де-Санта-Марта (5794 м), изправяща се в небесата, като фар в най- североизточния департамент Магдалена.
Планинската система на Андите на територията на Колумбия се разделя на три паралелни планински вериги Коордилери, формиращи крайно разнообразни природни условия. Тук може да се намерят заснежени планински върхове и зелени долини, гъсти гори и високопланински степи, много малки индиански селища и шумни мегаполиси.
Падащите от планините потоци дават начало на многочислени блатисти области и влажни субекваториални гори, изобилстващи от живот. А многочислените крайбрежни острови образуват множество лагуни изобилстващи с морски живот.
Санта-Фе-де-Богота
В центъра на Северните Анди, окъпани в облаци се намира столицата на Колумбия - Богота, в която се сблъскват всички противоречия на тази страна. За последните 50 години града е нараснал 20 пъти, слоя история се е наложил един над друг. Крайните бедни квартали се сменят с небостъргачи от блестящ метал и стъкло; зад величествените правителствени сгради следват оригинални английски сгради, а зад тях, накрая – центъра на града в испански колониален стил.
Благодарение на уникалното месторазположение на височина около 2600 метра столицата на Колумбия е получила своето име – Санта-Фе-де-Богота, което означава “Близко до звездите”. На изток тази местност граничи с Савана де Богота, която се явява високо плато в Колумбийските Анди. Температурата се държи 19 градуса през деня и 9 градуса през нощта целогодишно, благодарение на това в града и околностите отсъстват каквито и да било насекоми. Основател нa града е испанския конквистадор Gonzalo Jimenez de Quesada, дошъл до тук преборил се с крокодили, змии, комари и невъзможна жега, накрая попаднал на платото е бил поразен от зелените просторни пасища и чудното време, решил да основе тук столицата. Вниманието на туристите в Богота предлагат 28 театрални сцени, в това число и знаменития Колониален театър, 42 музея, в това число знаменития музей на Златото, където са събрани над 36000 експоната, катедрали и църкви в колониален стил, площади и здания, които вие можете да видите. Трябва да се посети Църквата Санта Клара, вътре със стенопис и великолепни преградки; Църквата Сан Игнасио; колониалния район Ла Канделария, най- стария район в града; Планината Монсерат, известна като място на многочислени чудеса.
Така също има възможност да се посети ботаническа градина, аквапарк с многочислени водни развлечения, заемащ площ от 14000 кв.м, парка Джейм Дака със собствен зоопарк, гигантската релефна карта на Колумбия и всевъзможни аттракциони. Препоръчва се посещение на планината Монсерат (2800м над морското ниво). Посещението на колониалните църкви и музеи в града е толкова приятно, както и преминаването по улиците на града с техните очарователни малки магазинчета и павилиони. Може да послушате уличните музиканти на Площад Сантандер, да посетите пазара Меркадо де лас Пулгас, а така също да видите (без да пазарувате) улицата на изумрудения пазар, разположен на ъгъла на Авеню Хименес и Карера.
В града може да се посети консерваторията, да се посетят местните театри или дискоклубове, откъдето достигат звуците на кубински ритми в Розовата зона (Zona Rosa) около Карера 15 (Carrera 15), а може да погледате футбол или корида. Голяма част от туристите със скромен бюджет отиват в Ла Канделария.
На 50 километра североизточно от Богота е разположен колониалния град Гуатавита и известната Лагуна де Гуатавита, ритуалният център и светото езеро на мусикските индианци, тук е рожденото място за легендата за Ел-Дорадо.
Санта-Марта
Столицата на департамента Магдалена и най- стар град в Колумбия, Санта-Марта е основан от Роджер де Бастидас през 1525 година. Изборът за място на пристанището да се избере е било лесно - прекрасния залив Санта-Марта лежи в интериора на живописните планински върхове изравящи стена веднага зад градските квартали, а местните племена "тайрона" още от времето на ацтеките са били широко известни със своите умения да работят със злато. Някои от изделията, така и не били отправени от конкистадорите в Испания през новото пристанище Санта-Марта, може да видите в знаменития Мусео-дел-Оро в Богота. А от най- древните майстори е останал само Центъра за изучаване наследството на тайроните от няколко относително изолирани общини, населяващи планината Сиера-Невада-де-Санта-Марта.
Дълго време града е служил, като пристанище и база за британски и холандски корсари, затова малко хора се удивляват, че това прекрасно пристанище до сега се явява пристанище за контрабандисти и наркодилъри, а неговата блестяща някога красота е потъмняла от прах и изгорели газове. Но това не означава, че той се явява просто експортно пристанище, в което остават само пътешественниците, тръгнали за страната. Тук може да се намери вилата Ла-Вила-де-Сан-Педро-Алехандрино (XVII в, 5 км от центъра на града), в която е живял последните години от своя живот Симон Боливар, малкия Музей Боливар (неговата експозиция е от предмети на изкуството, пожертвани от народа на страната, за независимост за която се е борил Боливар - народен герой на много страни от региона), Катедралата Санта-Марта (XVII-XVIIIв.), зданието Ситиос-Хисторикос, Центъра за изучаване на наследството на тайроните и няколко десетки здания в колониален стил.
Околностите на града са богати на забележителности - в радиус от 50 км от Санта-Марта може да се види Националния парк Сиера-Невада-дел-Санта-Марта, притежаващ широк набор от екоценози - от дъждовни гори до сухи; знаменития "загубен град тайроните" - Сюдад-Пердида (50 км югоизточно от Санта-Марта, V в от н. е.) и сложната мрежа от пътища и остри каменни стълбове (над 1350) от периода на цивилизацията на инките в долината Буритака; изолираните поселения индианците "коги" – еднни от най- древните етнически групи в Южна Америка; Националния парк Тайрона (25 км източно от Санта-Марта); влизащ в списъка за Световното културно наследство на ЮНЕСКО историческия град Санта-Крус-де-Момпокс (основан през 1540 г) с десетки колоритни колониални здания в испански стил (почти всички те до сега се използват по своето пряко предназначение); морското крайбрежие с фантастични брегове и многочислени курортни райони - Плайас-Кристал, Плайас-Гранде, Негуанхе, Аресифес и Ел-Родадеро, а така също красивия залив Таганга и едноименото селище, широко известни сред любителите на дайвинга и плажния отдих.
Картахена
Основан през 1533 г, Картахена-де-Индиас е един от първите испански поселения в Новия свят и главно пристанище, през което богатството на континента изтекло в метрополията. Един от примерите за това служи испанския галеон "Сан-Хосе", все още лежащ на 50 км от залива на дълбочина 750 м.
"Най- красивия град в Колумбия" буквално наситен с исторически места. Не всички те са се съхранили в първоначален вид, но даже това, което е останало, може много да разкаже за този колоритен град.
На 30 км югозападно от Картахена лежат островите Ислас-дел-Росарио, славещи се с великолепни коралови рифове, богат подводен свят, разкошни плажове от бял пясък и кристално чисто море, което прави този край популярно място за любителите на подводен туризъм.
Букараманга
Столица на департамента Сантандер, Букараманга лежи в долината на Рио-дел-Оро ("Златната река"), на 350 км североизточно от Боготы. Основан през 1622 година, града се счита едновременно и един от най- историческите, и един от най-съвременните градове в Колумбия.
Недалч от международното летище на Букараманга се намира църквата Лебриха - почти точно копие на едноименната църква в Севиля (Андалусия, Испания). Основан през 1631 година, град Хирон лежи приблизително на 10 км от Букараманга.
По средата между Букараманга и Богота лежи град Тунха – столица на департамента Бойяка и един от живописните градове на страната. Основан през 1539 година на развалините на древната столица на империята на индианците "муиска" - Унса, а към неговите забележителности обичайно се отнасят колониалните здания Ел-Пуенте-де-Бойяка (днес тук е разположен Художествения музей), Каса-де-Дон-Хуан-де-Варгас (XVIII в) с неговите великолепни фрески и андалуска градина, катедралата Катедрал (1569 г) на площада Пласа-де-Боливар, а така също църквата Санта-Клара (XVII в) и Санто-Доминго (XVI в - първия женски манастир в региона).
На час път от Тунха се намира широко известния туристически център - Виля-де-Лейва, основан през 1572 година. Тихите и колоритни квартали на Виля-де-Лейва буквално са пронизани от духа на епохата, а неговия централен площад, които вече над 400 години е витрина на колониалната архитектура привлича десетки художници и хиляди туристи.
Меделин
Втори по големина град в Колумбия, столица на провинцията Антиокиа и "тера-паиса", Меделин е основан през 1616 година на височина 1538 м над морето. Това е най-опасния град на планетата (тук годишно се извършват около 5000 тежки престъпления – осем пъти повече от най- опасните градове в САЩ), града "сикариос" (детските банди) и наркокартели, населен, както и странно да звучи от над 3 милиона дружелюбни хора, които даже в пределите на Колумбия имат слава на веселяци и артисти.
Самият град е много колоритен - сред старите квартали и улици в центъра се открояват редки испански църкви, вили и бараки от червени тухли. Към забележителностите на града се отнасят Базилика-де-ла-Канделария, Базилика-Метрополитана (началото на XX в, считаща се за най-голямата тухлена църква в Южна Америка) в Парк-де-Боливар, Пуеблито-Пайса - точно копие на типичните селища в региона с многочислени магазинчета, продаващи изделия от занаятчийски изделия, площада Пласа-де-Торос-ла-Макарена, площада Пласа-Ботеро, на които има многочислени работи на Фернандо Ботеро - световно известен местен скулптор, музея Мусео-де-Антиоки с работи на същия Ботеро, а така също университета, два стадиона (местната футболна команда – лидер на националния шампионат) и накрая, знаменитата ботаническа градина Хардин-Ботанико-Хоакин-Антонио-Урибе с известна колекция от орхидеи - Орхидеорама.
Ежегодният фестивал на цветята Фиерия-де-Лас-Флорес се провежда в Меделин в края на юли и началото на август. Този цветен празник се открива с парада "кабалеро" (в отделни години тяхното число дохожда до 7000 ездача), шестващи през целия град.
Манисалес
Основан през 1849 година – столица на департамента Калдас, започнал своето бурно развитие заедно с развитието на промишленото производство на кафе в Колумбия. След падането цените на кафето град няколко пъти е западал, но бурно развиващия се туризъм и изгодното положение на Манисалес по средата на пътя между Националния парк Парк-Насионал-Натурал-Лос-Невадос и крайбрежието на Тихия океан му вдъхнали нов живот в неговите квартали
"Терра-паиса", като такава, представлява обширен исторически регион в Колумбия (департаментите Антиокиа, Калдас, Рисаралда и Кинидио), населени с автентични етнически групи, сформирани в резултат от смесване на хора от Естремадура и Андалусия, от една страна, и американски индиански групи "катиос" и "тахамиес", от друга. Местните жители наричат себе си "паисас" ("pais" - страна, исп.), и имат свои собствени културни традиции, своя митология и свой стил на живот.
В самите южни части на веригата Коордилери, до границата с Еквадор, лежи градчето Ипялес, на 7 км от които, над пролома на река Гуитара, се извисява готическата църква Сантуарио-де-Нуестра-Секора-де-Лас-Лахас (XVIII в). Уникалността на това съоръжение е в това, че то е било построено така, че скалата да е с образа на Дева Мария, появила се тук с чудодеен образ в началото на XVIII век. Поклонници от Колумбия и Еквадор идват тук, за да видят това място, което се слави със своите чудесни явления.
Попаян
Един от най- красивите и добре съхранени колониални градове в Колумбия, Попаян- столица на департамента Каука. Основан на склона на вулкана Пураче от Себастиян де Белалкасар през 1537 година.
Днес тук може да се видят църквите Иглесия-де-Сан-Франциско (широко известна със своя прекрасен олтар), Иглесия-де-Санто-Доминго, църквата и женски манастир Сан-Августин, Иглесия-де-Ла-Ермита (1546 г – най- старата църква в града), катедралата Катедрал (възстановена след земетресението от 1983 г, когато целия градски център е бил почти напълно разрушен, а всички възстановителни и реставрационни работи проведени от самите жители на града), Иглесия-де-Кармен, Иглесия-де-Енкарнасьон, Иглесия-де-Сан-Хосе, а така също Капела-де-Белен, от която се открива прекрасна панорама към града и околностите. Заслужават внимание музея Каса-Мусео-Москера със събрани образци от колониално изкуство, събраното религиозно изкуство в Мусео-де-Арте-Религиосо (разположен в зданието на стария францискански манастир), Каса-Мусео-Негре (съвременно изкуство), музея на поета Гилермо Валенсия, Музея за естествена история, Университета Кауки, зданието Моро-де-Тулкан със статуята Белалкасара, мост Умилядеро с неговите тухлени арки.
Североизточно от града се намира селцето Силва, известно със своята община от индианци "гуамбиано" (една от най-традиционните етнически групи в Колумбия) и ежеседмичен пазар (вторник), на които може да се запознаете с местните индианци и техните традиционни дрехи, както и да си купите местни занаятчийски изделия или свежи местни плодове. Недалеч, на 2,5 км от града, на брега на река Магдалена, е разположен най-големия в Южна Америка участък от каменни скулптури - Археологическия парк Сан-Августин (включен в списъка на Световнот културно наследство на ЮНЕСКО).
Източно от Попаяна лежи един от най- живописните национални паркове в страната - Парк-Насионал-Пурас. В границите на парка лежи едноименния вулкан (4758 м), многочислени езера, водопади и горещи източници, още фумаролните езера Термалес-де-Сан-Хуан наситени със сяра, а източниците Пилимбала образуват горещи ручеи, изливащи се в малки термални езера, имащи репутация на целебни.
В департамента Каука също е разположен влизащ в списъка на световното наследство на ЮНЕСКО Национален археологически парк Тиеррадентро ("Вътрешна земя") - втори по значение (след Сан-Августин) археологически комплекс в Колумбия. В пределите на парка, заема
обширна територия в средата на тясна планинска долина са разположени около стотина скални скулптури и пещери, най- големи от които се явяват Сеговия, Ел-Дуенде, Алто-де-Сан-Андрес и Ел-Агуакате, в които са намерени много погребални камери (някои достигат дълбочина 7 м при ширина 12 м), украсени със сложни геометрични стенописи.
Кали
Трети по големина град в Колумбия, лежи в югозападните части на веригата Западни Кордилери, на височина 995 метра над морето. Градът е основан от испанския авантюрист Себастиян де Белалкасар през 1536 година, и досега се развива производството на захар и кафе, града стремително расте от малко селище до голям промишлен и търговски център.
Към забележителностите на Кали се отнасят църквата Иглесия-де-Ла-Мерсед (XVII в – най- старата църква в Кали) на площада Кайедо, църквата Иглесия-де-Сан-Антонио на хълма близо до центъра на града, площада Пласа-де-Торос-де-Канабералехо – място за провеждане на традиционни кориди, Музея на колониалното изкуство и съседния манастир, Археологическия музей с обширна колекция от предмети от доколумбовия период, малък музей на златото Мусео-дел-Оро с колекция от златни изделия от културата Калима, Музея за съвременно изкуство Мусео-де-Арте-Модерно-ла-Тертулиа, Музея за естествознание Федерико-Карлос-Леман-Валенсия, Експерименталният театър Кали (TEC), Музея на захарната тръстика, многочислени зали за салса ("салсотеки") по северния бряг на реката и в района Хуанчито и зоопарк.
Около града заслужават внимание традиционното място за паклонение - паметника Монументо-де-лас-Трес-Крусас на върха на планината, един от най-красивите колониални домове в страната - гасиенда Касас-Гордас на южния край на Кали, Националния парк Фаральонес-де-Кали и резервата Ресерба-Натурал-Ато-Биехо, многочислени стари гасиенди, днес използващи се като малки музеи, гасиендите Ел-Параисо и Пиехечинче на 40 км от града, а така също археологическите участъци от доколумбова цивилизация в археологическия парк Аркеологогико-де-Тиеррадентро и Парке-Аркеологогико-де-Сан-Агустин.
Южно от Кали, в департамента Вале-дел-Каука, лежи главното тихоокеанско пристанище на Колумбии - Буенавентура ("Красив вид"). Основан приблизително през 1545 година, града е бил практически разрушен от индианците през 1600 година и след това възстановен, а след откриването на Панамския канал (1914 г) едно от големите пристанища в Южна Америка. Днес този тих, но вечно активен град, е разделен от морето на две части. Остров Каскахал представлява космополитичен и вечно шумящ делови район, където вечно се товароразтоварва, сияят офиси и шумят машини. Континенталната част на Буенавентура, района Лос-Анхелес, представлява конгломерат от малки къщи с патриархални нрави, тихи магазинчета и малки църкви в самобитен местен стил. Между Буенавентура и Кали има съвременно шосе, широко известно не само като транспортна магистрала, колкото като един от най-красивите пътища на планетата - нееднократно пресича величествените планински хребети, гмурка се под короните на джунглите и преминава по ажурни мостове, пресичащи ревящи потоци на планинските реки и вулкански върхове.
Северозападно от Буенавентура, на ширината на Меделин, лежат интензивно растящите курортни градове Ваха-Солано и Ел-Вале. Това е нов курортен район развиващ се в края на XX век.
Националният парк остров Горгона (www.parquesnacionales.gov.co, създаден през 1985 г), съхраняващ естествените гори и коралови рифове близо до острова, разположен на мястото на стар затвор, като офиса на парка, музея, жилищните здания и единствения на острова ресторант - всичко това е разположено в мрачни, но живописни помещения на този затвор. Заслужават внимание Плайя-Юланка, Плайя-Писаро, Плайя-Палмерос и Плайя-Юндика, стария док Ел-Антигу-Муелле, целия комплекс зали (археологическа, съдебна история, метеорология и други), а така също фантастично красивия плаж Баха-Кокал.
