Независимо, че има изключителни природни богатства, Боливия остава слаборазвита в икономическо отношение страна, с едностранна специализация в международните икономически връзки и силна стопанска зависимост от империалистическите държави. Слабостта на натрупания капитал, ограничеността на вътрешния пазар, обусловен от ниското жизнен стандарт на населението, отсъствието на развита промишленост и господство на натуралното стопанство, минна специализация а стопанството и неговата изостанала структура — всичко това в решаваща степен прави Боливия в зависима от външните фактори.

Голяма спирачка на пътя за развитие на икономиката на Боливия — маломощност на нейното енергетично стопанство и крайно слаба развита транспортна мрежа. Чуждестранните компании, контролиращи електроенергетиката се стремят постоянно да повишават тарифите.

През 2002 БВП на Боливия е оценена на 21,15 млрд. дол., или 2500 дол. на човек. За сравнение в другите страни от този регион със съпоставимо ниво на доход тази величина съставлява: в Колумбия – 5300 дол., в Еквадор – 4000 дол., в Перу – 3600 дол.

В началото на 80-те години на XX в. трудовите ресурси са били около 1/3 от населението на страната, при това четвърт от тях са били жени. По данни от 1992г., без работа са били 6% от икономически активното население, впрочем, ниския показател оказва за наличие на силна сива икономика (на първо място наркобизнеса), където са заети около 250 хил. човека.

Основа на икономиката на Боливия съставлява минната промишленост (в нея са заети 60 хил. човека) и селското стопанство. След национализацията на калаената промишленост през 1952 г. е създадена държавната компания «Корпорасьон минера боливиана» (КОМИБОЛ), водещо предприятие на минната промишленост в Боливия, на която се падат 65% от националното производство на калай и около 40 % олово, цинк, мед и волфрам. Значителни позиции има частния национален капитал, владеещ средните и малки рудници. В рудниците все още се използва работна сила от жени и деца. Особено трагична е съдбата на 10 — 12-годишните деца, които работят в тесни галерии, където не могат да се трудят миньори. Жени-индианки, често с деца за нищожно заплащане събират около шахтите парчета руди от отработените породи.
Голямо значение има добива на антимон, мед, волфрам, олово, цинк, висмут. През 70-те години на XX в. са построени нови предприятия по производство на концентрат и леене на черни метали. На юг, в предандийската падина, са разработени местонаходища от нефт и природен газ, но поради съкратени запаси от нефт добива през последните години неуклонно пада и страната е принудена да прекрати експорта.

Цинк и други полезни изкопаеми. През 80-те години на миналия век, като най- важна минерална суровина преминава от калай на цинк, производството на което нараства над  5 пъти за периода от 1985 до 1992 г. Страната разполага с богати залежи от литий, желязо и фосфати.
Нефт и природен газ. През 1922 добива на нефт на територията на Боливия започва нефтената компания от САЩ «Стандард ойл оф Нью-Джърси»; през 1937 боливийското правителство национализира собствеността на тази компания и учредява държавна нефтена компания «Ясиментос петролиферос фискалес боливянос» (ЯПФБ).

Към 1969 година, когато правителството национализира повторно тази компания, на нея са се падали ѕ от добива и почти всичкия експорт. В началото на 70-те години на XXв. Правителството на страната отново се обръща към чуждестранните компании с предложение да проведат търсене на нефт на боливийска територия, и през 1976 близо до Санта-Крус са открити нови местонаходища от нефт и газ.

Боливия разполага с големи запаси от природен газ, обема на които през 1994г. се оценява на 113 млрд. куб. м. През 1994г. са се експортирали 2,1 млрд. куб. м газ, което е било около 1/3 от общия обем експорт.

Обработваща промишленост. През 1994 година на обработващата промишленост се е падало около 15% от брутния вътрешен продукт. Най- развити са били хранителната промишленост, особено производството на захар и напитки; голямо значение имат нефтопреработващата и нефтохимическа отрасли и цветната металургия (леенето на калай). Относително скромни мащаби има текстилното производство. Понеже вътрешния пазар е малък, другите отрасли от обработващата промишленост се ограничават за производство на някои стоки с широко потребление и малко количество експортна продукция,

По данни от 1994г., в селското стопанство са заети 40% от икономически активното население, но е давало само 18% от вътрешния продукт. Само 3% от територията се обработва.

В началото на 70-те години на миналия век се отбелязва устойчив ръст на селското стопанство, но поради политическа нестабилност в края на десетилетието ръста е прекратен и в началото на 80-те години има недостиг на основни хранителни продукти. По данни от 1995г., основно място сред селскостопанските култури заемат кафе, кока, памук, царевица, захарна тръстика, ориз, картофи.
Почти 66% oт населението е селско, при това 7/10 са бедни малоимотни или безимотни селяни. Съвременният селянин кечуа или аймара използва за  обработка на своята земя такъв архаичен тип сечива, както и по време на инките.

 Наемният труд не получил голямо развитие в селското стопанство на Боливия. На своите малки обработваеми площи боливийските селяни водят чисто натурално стопанство, което и определя, като цяло много ниската производителност на цялото селско стопанство.

Експортно значение освен кафе, какао и плантационни технически култури имат така също цитрусите, бананите, събиране листа на кока, каучук и др. Животновъдството в Боливия е основава на пасищата. Разполагане на едър рогат добитък е съсредоточено основно в Оренте, малък рогат добитък, лами и алпак — на Алтиплано

Долините на източните Анди – Юнгас образуват преходна област от Алтиплано към обширните източни равнини. Тук на стръмните склонове, където обичайно трябва да се създават тераси се отглеждат култури – кока, кафе, банани, анаси и какао, а така също такива продоволствени култури, като ориз, тропически плодове.
Източните равнини представляват бързо развиващ се селскостопански район. Около град Санта-Крус са се образували няколко земеделски центъра, където се произвежда захар, соя, ориз, памук и месо. Разположен на крайния север департамент Пандо и северната част от департамента Бени, почти напълно са покрити с дъждовни гори, служат за основен източник на натурален каучук и бразилски орех.

От 1954 най- активно развитие на селското стопанство се извършва в департамента Санта-Крус. Като за това е способствало строителството на шосе Санта-Крус – Кочабамба.

По на изток се намират обширните равнинни пампи, най- пригодни за животновъдство. Департаментът Санта-Крус дава почти 70% от ориза, произвеждан в страната и произвежда също така захар, тропически плодове, кафе, чай, маслинени култури, памук, а също така месомлечни продукти и свине за местния пазар.
Минна промишленост. Добивът на руда представлява традиционен отрасъл на боливийската индустрия.

Повишените цени на минерални суровини на световните пазари в края на 60-те години на XX в. са способствали за подем на минната промишленост на Боливия, която дълго време се е намирала в състояние на упадък. От средата на 70-те години на XXв. Допълнителен импулс в развитието на икономиката придава експорта на нефт и природен газ.

Развитието на съвременна транспортна мрежа в Боливия съществено се затруднява от планинския релеф. Железни пътища свързват промишлените градове и центрове на добив на полезни изкопаеми с тихоокеанските пристанища Антофагаста и Арика в Чили и Молендо в Перу, а така също с железопътните системи на Бразилия и Аржентина.

Мрежата автомобилни пътища, по данни от 1995 е достигнала 55 487 км, но само 2663 км са с твърдо покритие. Голяма част от тях са съсредоточени в Алтиплано и в съседната долина.

От 1923 държавния бюджет постоянно е с дефицит. Последният е покрит с  нови външни и вътрешни заеми, което довежда до увеличение на държавния дълг, съставляващ 4,4 млрд. дол. през 1995.

Парична единица на страната – боливиано, заменило от 1987г. песо. През 80-те години на XXв. страната преминава през период на хиперинфляция: между 1980 и 1987 ръста на цените съставлява средно 600% годишно, а в началото на 1985 г. достига 8000%.

Основна причина за еднообразното и съвършено недостатъчно икономическо развитие на Боливия — това е дълбоката зависимост от високоразвитите страни. Американски, английски и други транснационални монополи контролират значителна част от промишлеността, финансите, електроенергетиката, пътищата и съобщенията.

Боливия търгува с 35 страни, най- широки търговски връзки тя поддържа със САЩ и Англия, на които се падат над 80% от експорта и около 50 % от импорта. Крупни търговски партньори на Боливия за последното десетилетие са станали Япония и редица латиноамерикански страни (в частност, Аржентина).
През 90-те години на XX в. търговския баланс на Боливия остава пасивен. След резкия спад от 80-те години експорта едва през 1991 г. леко превишава 1 млрд. дол., достигайки така ниво от десетилетна давност. През 1981 ок. 56% от доходите от експорта са от продукция на минната промишленост и 35% – от нефт и газ.

От 80-те години на миналия век на икономиката на Боливия силно въздействие оказва търговията с наркотици. Основни райони на отглеждане на кока се явяват долините на източните Анди – Юнгас в провинция Ла-Пас и района Чапаре в провинция Кочабамба.

Производството на кока, съгласно оценки, достига през 1990г. 75 хил. т. Правителството на САЩ пряко свързва оказването на икономическа помощ на Боливия с унищожаването на плантациите кока, но изпълнението на това изискване води до многочислени стълкновения на фермерите с полицията. През 1990г. получения от наркотърговците доход се оценява на 500 млн. дол.
Боливия се явява член на някои регионални търговски асоциации. Те е една от страните-основателки на Андската група, създадена през 1969.