.Нейната роля се обяснява с това, че именно с електронната промишленост са свързани електронизацията, комплексната автоматизация, информатизацията на нашия живот, което означава дълбок революционен преврат, както в производственната, така и в непроизводственната сфера на човека.
Електронната промишленост е един от малкото отрасли, които с времето от своето зараждане фактически не е изпитвала някакви сериозни кризисни явления. Темповете на нейното развитие в развитите страни на света обичайно от 5 до 10 пъти превишават средните темпове на БВП..
В отрасловата структура на електрониката е прието да се отделят четири основни производственни групи: 1) производство на електронни средства за обработка на информация; 2) производство на средства за свързване; 3) производство на битова апаратура; 4) производство на електронни компоненти.
В производството на електронни средства за обработка на информация ведещата роля принадлежи на производството на компьтри, или ЕИМ. Произвеждат се след края на Втората световна война в САЩ, които и до днес остават лидер в производството на много видове ЕИМ и комплекти към тях.
През последните две десятилетия с най-високи темпове расте производството на персонални компютри. Те се появяват в САЩ през 1975 г., и много бързо се разпространяват и в бита, и в сферата на бизнеса, способствайки в това число и за създаване на автоматизирани работни места.
Към тази група от производства се отнасят така също програмното осигуряване за компютрите. Тук превъзходството на САЩ е още по-осезаемо благодарение работата на няколко много големи американски фирми, такива като «Майкрософт» и др..
Производството на свързваща техника (телекомуникаций) расте поради това, че се разширява употребата на телефони и телексна връзка, видеовръзка, електронна поща, използване на спътникова, оптична връзка и др. Достатъчно е да се каже, че количеството телефонни апарати в света през 2005 г. достига почти 1, 2 млрд (400 млн в АТР, 365 млн в Европа, 310 млн в Америка, 80 млн в Африка, 35 млн в Южна и Юго-Западна Азия).
Производството на битовва електронна апаратура осигурява производство на най- масовия и широк достъп на видове продукция на този отрасъл. Корените и са още от радиотехниката и започват много преди настъпване епохата на НТР.
В този подотрасъл стават големи географски промени. През 1960 г. икономически развитите страни осигуряват 95 % от световното производство на радиоприемници и телевизори (в това число Северна Америка – съответно над 30% и около 30 %, Западна и Източна Европа – 35 и 46 % и Япония – 25 и 17 %)..
А. Морита, основател на свтовно известната японска корпорация «Сони», пише за това, че именно тя първа пуска в масово производство транзисторния радиоприемник, създава първия в света домашен видеомагнетофон, а така също портативния касетофон със слушалки – плеър.
Производството на електронни компоненти (транзистори, полупроводници) расте с още по-бързи темпове, отколкото производството на самата разнообразна електронна апаратура. Тези темпове, са резултат от големите капиталовложения, предопределени от прехода от микросхеми отначало от големи, а по-късно от свръхголеми интегрални схеми, които се осъществяват с помощта на намаляване на размерите на съставляващите им елементи. Днес те се произвеждат от японските фирми («НЭК», «Тошиба», «Хитачи»), докато по производство на микрокомпютри световен монополист остава американската «Интел».
Обичайно се отделят четири главни района на разполагане на електронната промишленост. На първо място е САЩ.
Електронната промишленост е развита и в Германия, Франция, Великобритания, Италия и Нидерландия. За нейната структура е характерно производството на телекомуникационна апаратура, изчислителна техника и прибори при значително по малка роля при производство на битова електроника и електронни компоненти.
Независимо от това, че всяка от четирите отраслеви групи на електронната промишленост има някои особености в ориентацията (на квалифициран трудови ресурси, близост до научните центрове), в нея много ясно се проявява тенденция към формиране на големи ареали на съсредоточаване на задачи, които да осигурят на едно място функционирането на всички производственни вериги- от идеите до готовия продукт.Ето защо именно на основа електронната промишленост възникват немалко научни, научно-изследователски паркове, технополиси, «силиконови долини».
Участието на електронната промишленост в световната търговия така също като цяло е голяма, но по размери на експортните квоти четирите главни региона се различават силно. Най-висока е в региона на Източна и Юго-Източна Азия, където в отделните страни тя достига до 80–90 %.
На този фон електроната промишленост в България изглежда за съжаление, доста изостанала. До 1989 г. този отрасъл, както и в другите държави от СИВ се е развивал много по- обособено от останалия свят.
