В Сибирският федерален окръг има развитие междуотраслевите промишленни комплекси, ориентирани на добив и преработка на полезни изкопаеми, преди всичко руди на черни и цветни метали, минерални горива, горски ресурси, а така също на използване на мощен хидроенергетичен потенциал. Лидиращо положение заемат черната и цветна металургия, електроенергетика, нефто и газова промишленост, горска, целулозно-хартиена и дървообработваща промишленост.
На голяма част от СФО климата е рязко континентален и студен, който е обусловен от положението спрямо северните ширини, възвишеността на релефа и въздействието на арктичните въздушни маси.
По- благоприятни природно-климатични условияи за живот и стопанска дейност на населението, в това число и за селско стопанство се явяват регионите, разположени в лесостепната и степна природна зона на юг в Западен Сибир (Омска, Новосибирска области, Алтайски край), а така също южната част на Красноярския край и Република Хакасия.
В Източен Сибир се намира езерото Байкал — уникален природен обект, които съдържа около 1/5 от световните запаси на прясна вода и 9/10 от руските запаси на повърхностна вода. Най-дълбокото езеро в света.
Огромни пространства от Сибир (над 250 млн. ха) са покрити с гори (широколистни гори, иглолистни-бор, кедър, смърч, ела).
Б) Основни природни ресурси на окръга. Гориво-енергиините суровини заемат важно място в минерално-суровинната база на СФО.
Месторожденията на нефт и газ са разработени в Томска област. Tук са открити над 100 месторождения (Лугинецко и др.), сумарните извлекаеми запаси нефт се оценяват на 1, 5 млрд т, газ над 600 млрд м3.
Сибир разполага със значителни суровинни ресурси за черна металургия. Общиите балансови запаси от желязна руда в СФО се изчисляват на над 12 млрд т.
Нефелиновите руди са суровина за алуминиевата промишленост в Сибир. Оловно-цинкови руди се експлоатират в Алтайския край (Корбалихинско находище), Читинска област (Нерчинска група).
Горските ресурси на Сибир са основа за развитието на нейния горско промишлен комплекс. Голяма част от запасите на дървесина в СФО са 25 млн м3.
Б) Население. Численност – 19545 хил. души. В това число градск население към 01.01.2009 - 70, 8 %.
През 2005 г. безработните в СФО приближават 1 млн души, а нивото на безработица ( средно за годината 9%) е много над средноруските показатели.
В) Основни отрасли, в които се е специализирал окръга. Промишлената специализация на СФО — производство на продукция за такива междуотраслеви комплекси на тяжката индустрия, като енергетика, металургия, горско –химическа индустрия.
В южните региони на Сибир с по- благоприятни за извършване на селскостопанска работа природни условия се развиват зърнопроизводството, месо-млечното животновъдство и овцевъдство, а на север — еленовъдство и зверопроизводство (дивечова кожа) .
В СФО е съсредоточено 4/5 от добива на въглища в Русия. Обединената енергосистема на Сибир осигурява големите енергопотребители, на първо място алуминиевата промишленост, създавайки с нея търговски обединения.
Металургичният комплекс заема лидиращо място в промишленото производство на СФО. На негп се падат почти 2/5 от целия обем призведена в окръга промишлена продукция.
Алуминиевата промишленост има в своя състав глиноземното производство в г. Ачинск Красноярски край, а така също алуминиевите заводи в Красноярск, Саяногорск (Република Хакасия), Братск и Шелехов (Иркутска област), Новокузнецк (Кемеровска област) със сумарна мощност от 3 млн т алуминий годишно.
Медно-никеловата промишленост се развива на основа експлоатацията на богатите медно-никелови руди в Норилската група находища (Талнахското, Октябърското и др.), разположени в Красноярското Заполярие.
Оловно-цинковата промишленост е представена от разработените полиметални руди и производството на концентрат в Руден Алтай.
Машиностроителният комплекс в Сибир се развива в условия на високо ниво на издръжка и отлив на висококвалифицирани кадри, което натрупва определени ограничения на неговите мащаби и специализация. Големи машиностроителни центрове са разположени в Красноярския и Алтайски край, Новосибирска, Омска, Кемеровска, Иркутска области, Република Хакасия.
Горско-химическия комплекс включва предприятията на химическата, горска, дървообработваща и целулозно-хартиена промишлености. Химическата и нефтохимическа промишлености успешно се развиват на база преработка на въглеводородни суровини, дървесина, готварска сол, а така също ядрени материали.
Горската промишленост на Сибир разполага с богат ресурсен потенциал. По обем на производство на дървен материал СФО се намира на първо място в Русия, а на весникарска хартия и целулоза — на второ място след Северо-Западния федерален окръг.
Агропромишленият комплекс на СФО се отличава с големи мащтаби на производства. Получава преимуществено развитие в регионите на Южен Сибир в пределите на лесостепната и степна природно - климатични зони, а така също в планинските местности, богати на естественни пасища. Местното селско стопанство има зърново-животновъдно направление.
Над половината от селскостопанското производство се пада на животновъдството: едър рогат добитък (млечно-мясно и мясо-млочно), овцевъдство и други негови отрасли. В растениевъдството преобладава отглеждането на пролетна пшеница, лен, слънчоглед, захарно цвекло, картофи и овошки
Окръга има висока относителна тежест по общ сбор на зърно (15%), лен(30%), картофи (17%) и овошки (14%).
Транспортният комплекс на СФО включва различни видове взаимодействащ по между си наземен (железопътен и автомобилен, тръбопроводен), воден (морски и речен) и авиационен транспорт.
Железопътният транспорт е получил най-голямо развитие на юг в Сибир, където преминават Трансибирската и в източните участъци Средносибирска и Южносибирска железопътни магистрали с разклон за Казахстан (Турксиб).
Важни автомобилни пътища: Омск—Тюмен, Омск—Новосибирск—Красноярск—Иркутск—Чита, Новосибирск—Барнаул и по-нататък в Монголия (Чуйски тракт).
Важно значение за икономиката на Сибир има речния транспорт, осигуряващ сезонно корабоплаване («северен път»).
Ролята на авиационния транспорт в СФО също е извънредно велика, защото само благодарение на него, съществува връзка със северните территории.
Непроизводственната сфера в СФО изостава по своето ниво на развитие от средноруското.
Независимо от това СФО има свой научно-образователен потенциал. На територията на окръга действат сибирското отделение на Руската Академия на науките, Руската Академия на селскостопанските науки, Руската Академия на медицинските науки, в състава на която влизат над 100 научно-изследователски организации, а така също мрежа от научно-опитни станции.
СФО притежава значителен външнотърговски потенциал, усилващ неговите конкурентни позиции в руската икономика. Неговата основа са разработените в окръга минерални и горски богатства, а така също продуктите от тяхната преработка
Изнася се продукция за Европа , Китай (23, 5%), Япония (7%) САЩ (6%).
При огромните размери на Сибир значителна част от произведствения потенциал е концентриран на ограничена площ, по долините на реките и в котловините.
От 33 града в Русия с най- високо ниво на замърсяване на атмосферния въздух 10 са разположени в Сибир. Голяма част от промишлените предприятия в Сибир не са приспособени за отпадъчна преработка на природни ресурси, имат несъвършенна система на очистни съоръжения, което води до големи загуби на суровина и непрекъснато растящо замърсяване на околната среда.
Протичащата на територията на Кузбас р. Том приема отпадъчните води от жилищно-коммуналните стопанства разположените тук миньорски градове, промишлените води от минните предприятия, отпадъците от многочислените химически и агрохимически производства, големите предприятия от черната металургия — Кузнецкия и Западно-Сибирския металургичен комбинат.
Следва да се отбележи негативното въздействие на природната среда от хидротехническото строителство на сибирските реки.
Значителни щети на горските богатства в Сибир нанасят пожарите, насекомите-вредители, болестите по горите.
Особено следва да се отбележат екологичните проблеми на езерото Байкал-най- древното и съхраняващо висококачественна прясна вода. Строителството на два комбината — целулозно-хартиен и целулозно-картонен в градовете Байкалск и Селенгинск е нанесло негативно въздействие на езерото.
