Най-висока точка — вр. Нгая. Климат субекваториален.

Повърхността на страната представлява вълнисто плато с височина от 600 до 900 метра, разделящо басейните на реките Конго и езерото Чад. В неговите предели се отделят източна и западна част. Изградено е от бели пясъчници, простира се между Берберати, Буаром и Бодой.

Субекваториален, горещ. Средна температура януари +21 C, юли +31 C, като понякога достига до 40-45 С при висока влажност.

Климатът и растителността се сменят от север на юг. Само на югозапад са се съхранили гъсти и влажни тропически гори; по направление от североизток горите по долините на реките се сменят от саванни редколесия до тревни.  Среднa годишна температура 27° С, а на юг — 25° С. Средно годишно количество валежи превишава 1900 мм; влажния сезон продължава от юли до октомври; декември и януари — сухи месеци.

Природните условия на Централно-Африканската Република са разнообразни. Наричат я «Африка в миниатюра».

Животинският свят е богат и многообразен. В саваните и лесосаваните обитават антилопи, зебри, жирафи, носорози, биволи, гепарди, чакали, хиени. В тропическите гори има много маймуни, птици, влечуги. Тук има няколко големи резервата.

ЦАР е една от най- слабонаселените страни в Африка (3,895 млн ж. 2003г.). Около половината жители принадлежат към народите от групата банту : гбайя (бая) — 34 %, банда — 27 %, мандя (манджа) — 21 %, сара — 10 %, мбоум (мбум) — 4 %. Един от многобройните народи са земеделците банда — населяващи саваните на централните и източни райони. Голяма част от жителите на страната се придържат към традиционните вярвания, около 1/3 са християни, примерно 10 % — мюсюлмани. 
На територията на ЦАР живеят народи, отнасящи се към различни антропологични групи, езикови семейства и се различават по тип стопанска дейност. Извършените многочислени миграции от различни групи население, културни контакти между тях, стопански връзки са довели до смесване на населението и ускоряване процеса на сближение на народите.

Към най- многочислените народи принадлежат банда, гбайя, сара, мбум, азанде, а към другата група - панде, мбиму, кака, лиссонго и мбака. Освен това има и убангийски народни, близки до бантуезичните народи. 
Най- многочислени - банда (436 хил. ч.)- живеят в централна и източна ЦАР. Te се появяват тук през XIX в. Заниват се със земеделие, основно отглеждат маниока, просо, памук, различни фруктови дървета. Семейството се определя по бащина линия. Жената в семейството се ползва с равнопоставено и с уважение.
На запад и северозапад живеят гбайя (около 420 хил. д). Други народности тук са букаре, були, тумбе, а на северозапад - бумбеле, будамано, бианда, мела.Значително по малочисленни народи са сара (85 хил. д.) и мбум (73 хил. д.), живеещи в северните, саванни части на страната. Сара се отнасят към ислямизираните судански народи.
По цялата територия на ЦАР са разселени азанде (20 хил. д.), които живеят също и в Судан и ДРК. През XIX в. на изток се е намирало могъщото кралство Азанде.

На изток живеят близките до азанде народ нзакара. Някога многочисленни днес те са около 30 хил. д.

Народите от втората езикова група банту- панде, мбиму, кака, лиссонго и мбака се явяват автохтонни, т. е. те от древни времена за живели на територията на ЦАР. Не без основание химна на страната започва с думите: "За, Централна Африка, за първите банту..." . На юг по бреговете на Убанги, живеят убангийските народности якома, санго, бурака, бобанги, банзири и др., родствени на бантуезичните народи. Те са малко (едва 20 хил. д.), но играят значителна роля в живота на страната.

Езикът санго, които от края на XIX в. е бил известен като езика на посредниците (търговци) по горното течение на Убанги, се е разпространил сред централноафриканските народи, като от 1963 г е обявен за национален език. 
Към групата на бантуезичните народи се отнасят и пигмеите бабинга, живеещи разпръснато в горските части на юга. В ЦАР има около 10 хил. пигмеи. Те водят крайно затворен живот. Поселенията на пигмеите са няколко десетки, построени от клони и листа от палми навътре в горите. Основно занятие – събиране и ловуване. 
Социална основа, обединяваща хората се явява "групата на ловците". Обичайно тя се състои от 5 - 7 семейства, които съвместно се занимават с лов. Жителите на няколко селища образуват клан. Всеки клан има своя строго определена територия в пределите на която те ловуват.

Като главен бог се почита твореца на всичко живо - човека и животните - бог Комба (има и други названия). Никакви съоръжения за отправяне към култа няма

Пигмеите постоянно сменят районите на свето обитание, като търсят места за по добро ловуване. От страна на държавата се предприемат опити да се приобщат пигмеите към заседнал образ на живот. Формирането на централноафриканската общност от хора и ръста на национално самосъзнание способства за създаване на суверенна държава. Този процес още не е завършен.

Всички народи в ЦАР имат определено единство от нрави, обичаи, религия, култура, стопанисване и др. Нямат единна религия. Култът на предците е неразривно свързан с култа към природата и стихиите. Душата на умрелите предци тясно се свързва с представата на вярващите с духовете на природата. 
Широко разпространена в традиционните местни религии вяра в превъплъщението на душата в животни, а така също в магьосничество. Магьосничеството може да се види на всеки празник или обред. Те раздават амулети, които трябва да предпазват от различни беди. Магьосниците играят роля и на знахари, използвайки наркотици приготвени от лекарствени растения. 
Важен аспект на родоплеменния култ остават обредите, свързани с раждането на човека, встъпването в зряла възраст, и смъртта. Някои от тези обреди, например посветяването на юношата в мъж (обред инициации), представлява сложна ритуална церемония.

Сред народите от ЦАР, придържащи се към местни традиционни вярвания, е разпространен и фетишизма. Като фетиш се използват различни предмети от естествен и изкуствен произход, на които се предават  свръхестествени, свещени свойства. 
При много народи важна съставна част от традиционните вярвания остава тотемизма. Тотемите, които най- често се използват са животни и растения, считащи се за покровители на отделна етническа група, род или семейство. Християнството в ЦАР започва с проникването на членове от различни религиозни мисии. 
Християните са 25% от населението. На територията на ЦАР има пет епархии на римо-католическата църква: архиепископство Банги (най-голямата и стара епархия; образувана през 1900 г.) и четири епископства (Берберати, Бангасу, Босангоа и Бамбари. 
В страната действат над 800 култови съоръжения и мисионерски станции, в това число 65 църкви и 120 мисии. Заметную роль играют миссионеры католической церкви в народном образовании. В 1977 г. католики имели свыше 160 учебных заведений. 
Протестантите съставляват около 7% от жителите на ЦАР. Най- големи сред тях са баптиските и лютерански (първите баптисти се появяват на територията на ЦАР през 1921 г.).

Ислямът прониква на територията на ЦАР в края на XVIII в., но не получава голямо разпространение. Тази религия държи около 5% от жителите на страната, а именно част от банда - на изток в района на град Вадда и Бриа, част от азанде - в района на Обо и арабското население  на север в района на Бирао.

До неотдавна на територията на ЦАР възникват христианско-африкански църкви и секти. Първата такава организация е образувана през 1956 г. в района на Форт- Крампел (днес Крампел), където живеят манджа.