Б) Предприятията от този подотрасъл са разпределени по територията на земното кълбо равномерно в сравнение с ресурсите и добива на нефт, защото всяка по-голяма или по-малка държава се стреми да разполага със собственни НПЗ, работещи за вътрешно потребление, а в много случаи и на експорт.
В) Световният добив на нефт през 2005 г. достига 3, 9 млрд т. Най-големи производители на нефт се явяват (в млн т): Саудитска Арабия — 526, Русия — 470, включително газов кондензат, САЩ — 310, Иран — 200, Мексико — 187, КНР — 181, Венецуела — 154, Норвегия — 138, Кувейт — 130, Ирак — 89, 5, Великобритания — 84, 7. От гледна точка на наличието на нефтени запаси всички развити страни могат да се подразделят на две групи:
страни, имащи собственни месторождения и добив (САЩ, Канада, Великобритания, Норвегия);
страны, без собствени нефтени месторождения, на които стопанството им се базира изцяло на импортния нефт (Япония, голяма част от страните на Западна Европа).
Около половината световен добив на нефт се експортира. Освен страните членки на ОПЕК — основната група експортираща нефт (65% от световния експорт) големи износители на нефт на световния пазар също се явяват Русия, Великобритания, Мексико, Ирак (по отношение на които между 1991—2003 г е било въведено ембарго, т.е. бил е лишен от права да поставя нефт на световния пазар). Значителната териториална разлика между районите на добив и районите на потребление на нефт са причина за огромните мащтаби при транспортиране на нефта. Транспортирането се осъществява с нефтени кораби (танкер), по железопътни линии и нефтопроводи (включително тръбопроводи, помпени станции и хранилища). За разлика от нефтодобива, преработката на нефт се съсредоточена въм водещите развити страни ( САЩ-20%, Европа 21, 6%, СНГ- 16, 6%, Япония- 5, 3%).
Нефтопреработвателните заводи основно са разположени в крайбрежните райони и приморски градове — крайбрежието на Мексиканския залив, района на г. Ню-Йорк, Ротердам (Нидерландия), Южна Италия, крайбрежието на Токийския залив в Япония, крайбрежието на Персийския залив, крайбрежието на Венецуела. При разполагането на нефтопреработващите заводи действат две противоположни тенденции: «пазарна» (транспортиране на нефта от местата на добив и строителство на нефтопреработващи заводи при потреблението) и «суровинна» — приближаване на нефтопреработката до местата на добив на нефт.